Старопланинският Ком издига своята исполинска снага до 2016м. над морското равнище и често плътните сиво-бели облаци, препускащи в едно с ветровете от западната ни съседка, рухват в него.

Стъпил с морни крака на върха, човек съзнава, че вълнуващото приключение за него едва сега започва. Сетивата се предават и отпускат в обаятелната прегръдка на планинската хармония, а ароматът на билки и планински треви отваря портите на друг, мистичен свят. Погледът се впуска бясно във всички посоки. Там, напред, тучни зелени поля милват остри зъбери, а в далечината, изваяни сякаш от вълшебно длето, ‘препускат’ едно след друго планински била. Стелещите се над тях меки облаци, пазят челата им от жаркото, пламтящо слънце. И дребни мушици, и гарвани, и всякакви твари. Вятър. Едно сте – човек и природа. Съзнанието е чисто, душата е спокойна. Там, на връх Ком, твоето приключение сега започва. Така, както всяка година започва и за онези смелчаци, които стиснали комско камъче в ръце, поемат с жар в сърцето към морето – пътуващите по най-дългия пешеходен туристически маршрут в страната – Ком-Емине.